В международно проучване, проведено от Център за международно управление и иновации (CIGI) - мозъчен тръст със седалище в Канада, повечето от анкетираните са били против идеята за тъмен мреж. Извадката за изследването се състои от 24 000 интернет потребители, които принадлежат на 24 страни, включително Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Египет, Франция, Германия, Великобритания, Хонконг, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Кения, Мексико, Нигерия, Пакистан, Полша, Южна Африка, Южна Корея, Швеция, Тунис, Турция и САЩ и т.н.
Тъмнометът е изправен срещу враждебна опозиция в страни като Индия, Индонезия и Мексико. Почти 80% от анкетираните от тези три страни са на мнение, че darknet трябва да бъде премахнат. Повече от 72% от анкетираните в Америка и Австралия споделят сходни възгледи във връзка с darknet.
Що се отнася до надзора, повече от 20% от анкетираните (26% за да бъдем точни) заявиха, че нямат доверие в т.нар. Трети или федерални практики за надзор. На агенциите за наблюдение на трети страни не трябва да се разрешава да наблюдават комуникацията на даден потребител или други дейности, свързани с интернет, твърдят анкетираните.
Напротив, средно 8, 47% анкетирани са на мнение, че надзорните агенции трябва да имат право да наблюдават онлайн дейностите на интернет потребителите. Респондентите, които предпочитат федералното наблюдение, принадлежат на Тунис (27%) и Пакистан (21%).
Повечето от хората, участвали в проучването, тълкуват тъмнет като източник за насърчаване на вулгарността.
Интересно е да се отбележи, че повечето потребители на интернет, които са участвали в проучването, не са имали представа за това какво представлява сигурността и поверителността на криптирането или дали защитава онлайн транзакциите и идентичността в мрежата. Повече от 60% от американските потребители на интернет и други 60% от анкетираните са казали, че технологичните компании по никакъв начин нямат право да разработят приложения за мониторинг за защита на органите на реда срещу достъп до личните данни на интернет потребителите.
Доста изненадващо е, че 70% от анкетираните са били на мнение, че агенциите за наблюдение на трети страни трябва да имат право на достъп до информация на netizen по някаква валидна причина, като например национална сигурност. Междувременно само 30% от анкетираните не са съгласни. Представата за валидни причини варираше сред интернет потребителите на проучването.
Един от най-интересните аспекти на проучването е, че респондентите от Турция (45%) и Бразилия (41%) нямат доверие във федералните стратегии за наблюдение. Този процент е доста висок в сравнение с други развити страни като Съединените американски щати (31%), Франция (29%) и Австралия (25%). Респонденти от четири страни, включително Южна Корея, Германия, Хонконг и Япония (40% да бъдем точни), изразиха негодуванието си от мотива на националните агенции за сигурност за достъп до личните данни на отделните потребители на интернет.
Резултатите от това конкретно проучване подчертават факта, че обикновените потребители на интернет поддържат различно мнение спрямо съответните си правителства, що се отнася до тяхната собствена поверителност и сигурност в мрежата. Те са склонни да подкрепят федералното наблюдение само когато има валидна причина, съобразена с нуждите на националната сигурност.
