Приятелите ми се шегуват за сладкия ми зъб, но едно нещо, което обичам повече от десерта, са лайфовете за живот. Извличането на максимума от действие, среща, имейл или ден ми доставя огромно удовлетворение и винаги търся нови начини да постигна повече, отколкото преди смятах за възможно.
Едно нещо в живота си, което не бях измислил как да хакна доскоро, бяха моите виновни удоволствия. При цялата си продуктивност и способност за вземане на решения, насочени към работа, когато бях "изключен", бих се оказал на милостта на склонността си към телевизионни процедури и печива.
Проучванията показват, че волята сама по себе си вероятно не би избутала тези навици, така че опитах различен подход, основан на нови интересни изследвания: Използване на езика „не знам“ вместо „не мога“. (Помислете: „Не гледам риалити телевизия в делничните дни.“) Това е фин превключвател, но този, който сигнализира на мозъка ви, че да нямате или правите нещо, е активен избор, а не правило, наложено ви.
Докато това помогна, разбрах, че не се опитвам да изрежа забавлението изцяло - просто исках по-добър начин да мисля за моя избор. Всъщност аз съм на 100% ОК с моите удоволствия за вина, стига да правя интелигентни компромиси.
И така, аз взех идеята да направя избор, но промених правилото на „Не правя X, освен ако не съм направил Y.“ Или с други думи, „правя X само ако съм направил Y.“ Мога да имам виновно удоволствие, но само като награда, след като направя нещо, което наистина искам или трябва да изпълня. Например:
Виждаш ли? Това е подъл начин да изпиете тортата си и да я ядете също. Най-хубавото е, че можете да използвате тази стратегия за всяка цел.
Гледате ли бюджета си? Опитвам:
Опитвате се да ритате от пристрастяване към социалните медии? Опитвам:
Опитвате се да готвите повече? Опитвам:
Спрете да казвате „не“ на своите виновни удоволствия и започнете да правите интелигентни компромиси. Животът ще бъде по-забавен и по-продуктивен.